Как изразяваме себе си? Чрез музика, изящни изкуства, танци, спорт, бойни изкуства, плетене, дърводелство, поезия, проза… Списъкът е наистина безкраен, защото хората са намерили начин да канализират емоциите си в най-разнообразни дейности. И далеч не е изненадващо, че в днешно време голяма част от тези дейности не са аналогови, а дигитални. Програмирането, както музиката, се превърна в универсален език и възможността да пресъздадеш това, което живее в ума ти, върху монитора, е също толкова емоционална и значима, колкото да изсвириш песента си пред приятел.
Често се фокусираме върху дигиталната грамотност само като професионална перспектива и това няма как да се отрече и не бива да се пренебрегва. Но ние сме SoftUni Kids и не забравяме, че работим с деца, а децата имат нужда да канализират въображението си и да изразяват себе си по комфортен за тях начин. В лекцията си (която можете да намерите по-долу) детската авторка и преподавателка по програмиране на деца Линда Лиукас споделя следното:
„Малките момиченца не знаят, че „не трябва“ да се занимават с компютри. Родителите са тези, които смятат, че компютърните науки са нещо далечно и езотерично, с което се занимават някакви мистериозни създатели. Почти като с ядрената физика. И отчасти са прави. Има много синтаксис, алгоритми, бази данни, протоколи и парадигми. И с времето сме направили компютрите все по-малки и по-малки, поставили сме множество абстрактни слоеве между нас и тях до такава степен, че нямаме никаква представа как работят и как да си говорим с тях. Но учим децата си как работи човешкото тяло, двигателят с вътрешно горене и дори им казваме, че ако искат да станат астронавти, могат. Но когато детето дойде при нас и ни попита „Как компютърът знае, че натискам play?“ или „Интернет истинско място ли е?“, ние оставаме без думи. „Тайна.“, отговаряме ние, или „Прекалено е сложно.“ Но не е. Не е тайна и не е прекалено сложно. Просто всичко се случи много, много бързо.“
И наистина е така. В момента сме заобиколени от компютри. Комуникацията ни, придвижването ни, работата ни и дори забавлението на детето ни зависят от тях. Защо тогава не ги разглобим? Да ги разгледаме и сглобим отново. Нали все пак ние сме ги създали? А ако ги разглобим, защо не направим нещо друго, може би по-добро? Децата разсъждават точно така и SoftUni Kids цели да изкара това тяхно въображение наяве.
По същия начин, по който бащите показват на децата си как да заредят акумулатора си, да забият пирон и да сменят крушка, ние показваме на децата какво е платка, защо работи така и какво точно да ѝ кажем, за да направи това, което искаме. Оттам децата имат пълната свобода да счупят тези правила и да създадат нови, стига да желаят. Някои може да виждат просто хартия, пластмаса и лампички, но детските очи виждат робот, самолет, космически кораб или марсоход като този, който кацна снощи. Той също е проектиран от дете, което цял живот е искало да кацне на Марс и мечтата му се сбъдна, защото цял живот си е играло с платки.
Очаквайте следващите ни курсове, следете блога ни и дайте свобода на въображението на детето си, а защо не и на своето?